КЕРАНА АНГЕЛОВА БОЛНИЦА Стара циганка виеше в задния двор - безнадежно, продрано и голо. Стига вече скимтя, изплаши ни хората ! - санитарка размахваше пълни ръце. Зад стъклата надничаха болни. Буренакът във дъното се люлееше скрито - там един, зажаднял за неделното свиждане, запъхтяно любеше болната си женица. От етажите горе ги гледаха - замислено и загрижено. И далече от своите хора единствени, плах и самотен, тук човекът усещаше страшно и просто: никой не може да раздели доброто и злото, смъртта и живота - докато стискаме зъби и сме облечени в тяло от плът и кости… А прехвърчаха мълчаливо сестри като ангели милосърдни, намръщени. И се чуваше: тихо стъпят из въздуха бели души, чак от оня свят в своето тяло се връщат ! ТАЙНА Камбаната разтвори зеленясала уста, заблъска глухо натежал език. Над селото слънчасало, над върбалака стар изтежко се отрони къс метален звук. Снижили глас, подвикваха през тарбите жени. Мъжете спомняха умрелите и мачкаха каскетите рехави. Премина котка през следобеда ленив и светеха очите й оранжеви лукаво. А насред път, сред спечената нива, една жена се сгърчи в прахоляка. И мърдаше коремът й като могила жива, а въздухът миришеше на кръв и мляко. Рождение и смърт - в един и същи миг. Но мята се камбаната и мъртвия единствено опява. Нима е по-значителна смъртта, нима е по-велика- дори когато рождество над селото изгрява? Не знае никой - само мъртвият лежи с една усмивка странна и потайна. Каквото е научил той, не знае никой жив. С пръст върху устните изчезва във безкрая…