ЕЛКА ВАСИЛЕВА Мечтата ми - оплешивяла птица се бореше със земното притегляне. Перата й се стелеха по дирята … И бялата пътечка свърши в синьото, където и морето бе удавник. Как да опазя пърхащите пухчета от пристъпа на вятъра сред пясъчен и сътворя от късчета душа поне единствен опит за летене! ******* Разделя се животът ми объркан на две почти еднакви половини. И толкова неща са вече мъртви, и толкова въобще не ги е имало … От билото на юлското си пладне се взирам в хоризонта на скалите - Все още е далече листопада, а дългите и дамгосани са дните. Какво да видя в центъра на нищото? Сама съм и осъден, и палачът. Завързвам здраво скъсаните нишки и сбирам дъх за следващата крачка.