СИЛВИЯ ТОТЕВА ПОД ГОЛИЯ КУПОЛ на празника на матови скули зъзне сънят изранен от трохите на НЯКАКЪВ смях По дрезгавите му струни продължавам… ТОЙ ме сънува доверява се на ябълков профил на матов вкус на топла кожа ослепелите му устни ме изричат докато гузният въздух прошляпва по стръмното стълбище и сглобява въображението в едно изящно, гъвкаво, гладко отиващо си тяло.