|
ИВАН СУХИВАНОВ ГАДЕНЕ Мълчанието е благородство. Отчаянието там е чисто. Лепнат думите предъвкани от хиляда поколения … Господи, да знаем всички думи! ТРИ УЛОМКИ Ако тръгнеш в стъпките на нечие отчаяние - пак ще стигнеш до себе си… Безоки са лицата към морето очите на душата са далечни тъй само смърт се гледа. Да допълзим до своя сън - и да спим, да спим … дано да се събудим, някъде, далеч от тук … От привидността стонът рони песъчинки безкрайна е пустинята с отблясъци до сърцевините и всред кълбото погледи е смърт смърт искам да крещя не да го изричам. |