ПЕТЬО ПЕЙЧЕВ ОБЛАЦИ НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ И изведнъж виждаш живота си като вдлъбнат пейзаж в различни сезони, или в различни часове на деня …. Живота ти - едно едно и също парче земя, впримчено между хоризонтите, провинция, над която облаците все още благоволяват да минат. Плъзгат се натежали от отенъци и пурпур, плъзгат се с тежката ласка на владетеля, разраства се снагата му, отеква в поколенията … Отминават древните цивилизации на облаците и отнасят формите на скритото ти съществуване и откъсват избуялите от жажда стръкове на сетивата ти и отново те оставят сам, неприютен, плячка за небесното мълчание. НОСТАЛГИЯ Лек скриптящ въздух, нежни експлозии по ръба на познанието, крилото на самолета, погледнато отвътре без да чуваш рева намоторите, но знейки за съществуването им. Крилото на самолета със шевове и нитове на фона на разстланата миниатюра долу … Потъмнели къщи с островърхи покриви и орнаменти, приглушена готика, вглъбение в базалтови корени, носталгия времената, когато мисловността е имата своята осезаема обител, протяжната носталгия, която всмуква и препраща поредна скъпоценна глътка на духа ти.