ХРИСТО ФОТЕВ На Недялко Йорданов Този влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моят живот - моя странен и единствен словесен пейзаж. Там съм целият аз - там забравям, че съм кратък и лош, че съм аз. Глас на гларус и аз осезавам този, целия свят … Там, в Бургас аз умирам от нежност и ярост. (А се мислех за подвиг роден.) Глас на гларус, о, писък на гларус - Възмутителен спомен за мен.