РОСЕН ДРУМЕВ ПЪТУВАНЕ 1. Морето умира - вълна след вълна, то хвърля последните думи срещу скали и се оттегля. По лунния пясък остават магически знаци, остава животът, населен с дървета и хора и рев на свирепо животно напомня за ново море. 2. Никога не мисля за морето, то идва в стиховете ми и се оттегля като раздразнено животно, нахлува на листа, залива думите, разбива вълноломите на пунктуацията, изхвърля водорасли, мъртви риби, осолени дървесни трупове, които срещам разхождайки се по брега. 3. Траурно звъни морето с огромната камбана на бялата медуза. Чуват очите на духа. Кънти отвътре храмът на водата и трябва да умираме и да се раждаме отново, трябва.