РОЗА БОЯНОВА МЕДЪТ НА ПОЕЗИЯТА На Лилия Наумова Жена - като старинен стих - изящна и като мъдрост кротка. Подслушвам боговете - от векове за нея спорят. Извивката на китката строшава студеното и съвършенство. На дъното на твоя глас е утаена като неканена съдба. Позволи на възторга да те изтръгне от корена, да те разплиска - само той го умее - като гъсто и хубаво вино! За крило се държи душата. Жена - като старинен стих …