МИЛКА СТОЯНОВА СМЪРТТА Смъртта е старица която си търси бастуна а намира ръката ти защото ти си избраният да я заведеш у дома й ЧУВАМ ТЕ ДА МЕ ЗОВЕШ Чувам те да ме зовеш без звук между трепкащи частици в съвършенството чувам те да ме зовеш без звук забързан преди да се родя като главня да се всадиш в сърцето ми чувам те да ме зовеш без звук в съня който съм пропуснала чувам те да ме зовеш без звук да рецитираш стихове За мен И да скърцаш в стиховете ми чувам те да ме зовеш без звук все по-ясно по-ясно от преди преди много ери преди ерите на нашето безумие ерите на доживот ерите на глад и щастие в незнание разхождайки изящното си тяло във очите ми НЕПОСИЛНО Е Непосилно е да нося бремето на твоето отсъствие белязан звездоброецо мъчител нежен повелител мъченик съпруг о непосилно е то идва във нощта с очи и устни в които радостта възкръсва и пъди лебедите на съня ми и рови в лятото на страстите абсурдни и ме влачи по пясъчната диря на душата ти о непосилно е и непонятно желанието на деня да продължа по раните на моята трева с усмивка и криле възпяващи обещанията на живота за наивници ОЧИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО Виждам ги лилаво-сини тъмни като нощите със призраци от дъното на своето легло да се повдигнат виждам ги до дълбините на моите въпроси по-навътре изправят се и питат все по-ясни все по-будни все по-дръзки и свободата им все по-яростна съдница става ДЪЖДОВНИТЕ КУЧЕТА Видях да препускат в тъмната нощ срещу прозореца недоумяващ странно лъщящи прозрачни прехласнати във надпревара дъждовните кучета Видях как растат и как се изплъзва прозрачното тяло със студена вода и как се засилват в нощта галопиращи до този прозорец стоящ пред целта Повлякоха буря дъждовните кучета но не искат не могат да спрат Плющят по стъклото и се боричкат за да изтекат като вода ПЧЕЛИ Със мъничко прашец са сити а тъй са неспокойни Работят и работят и работят Сякаш знаят колко лакоми за мед сме ние ЛЮБИМИЯТ Любимият е мидена черупка сияние върху гърба на метеор усмивка-катерач по глезена ми по-високо до входа на мисълта до руините на мечтите до лицето на изкуствен образ с моите черти до вероятните врати на щастието които се затръшват под звездите на оптимизма ми Паметта ми за любов е единственият ми приятел