ПЕТЯ ДУБАРОВА НАСТРОЕНИЕ Препъна се във облака небето и падна като купола на храм. Извика нещо с писък самолетен. А после аз видях, сърдит и ням, как нощен дъжд приведен подковава на облака изрязания ръб. И синя радост в мене разклонява короната си, мощна като дъб, защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз от никого нечута, а цялото небе живее в мен. СЪБОТА Във събота съм тъмна, неразбрана и гъвкава, и дива като рис. Умората, избила във каприз, напуска ме като зарасла рана. Училището рухва в мисълта ми - далеч със свойте дневници, дъски. Към мен пътуват хиляди реки, очите ми се пълнят с цветни гами и циганки ми дават своя ритъм. Аз, силна като пролетна лоза, китарата превръщам във сълза и никого не слушам, нито питам. ЗИМНА ВАКАНЦИЯ Тя се стопи като сняг във косите ми, като отрязана плитка умря. Как да я върна? Задъхват се дните ми, търсят я, гонят я мойте утра. Във пещерата на своето щастие образ и тайна заравям със сняг. После учебници грабват очите ми. Бързат контролни, връхлитат ме пак. Мила ваканция, пазя те, имам те в спомени, бухнали като лоза. Пазя те в своя хербарий на зимата като замръзнала малка сълза! ПОСВЕЩЕНИЕ В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден! *** Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА *** Удавени звезди в морето плуват. Солта цвета им свеж е прегорила. Как тихо, без дори да се сбогуват, изгубиха и светлина, и сила. Но моето сърце ще се превърне в гробница за тях, във пирамида и живи, преродени ще ги върне, узрели във плътта му като в мида.